Джомо (JOMO) – радостта да не бъдеш навсякъде

Джомо (JOMO) е радостта да пропускаме някои събития и възможности, без да изпитваме страх, че животът се случва  някъде другаде.

Не отивам. Не защото не мога. А защото не искам.

Не проверявам.

Не отговарям веднага.

Не знам какво се случва в момента.

И… съм добре.

Това може да звучи почти необичайно в свят, в който постоянно получаваме информация за това къде са другите, какво правят, какво преживяват и какво се случва без нас. След FOMO – Fear of Missing Out, страха да не изпуснем нещо, се появява неговият своеобразен психологически контрапункт: JOMO – Joy of Missing Out. Радостта да пропуснеш. И може би още по-точно: спокойствието да не участваш във всичко.

Какво всъщност е JOMO?

JOMO не означава да се откажем от света, да не се интересуваме от другите. Не е да изтрием социалните мрежи, да спрем да излизаме или да се превърнем в хора, които не искат нищо.JOMO е по-скоро способността да кажем:

„Това се случва, но аз избирам да не бъда там.“

И да не усещаме, че този избор ни прави по-малко успешни, интересни или значими. Това е разлика между:

„Не отивам, защото ме е страх да не изпусна нещо.“

и

„Не отивам, защото предпочитам да бъда тук.“

Външно изборът може да изглежда еднакъв. Вътрешно е съвсем различен.

От „Какво изпускам?“ към „Какво избирам?“

ФОМО често насочва погледа ни навън. Какво правят другите? Къде са? Какво преживяват? Какво постигат? JOMO обръща посоката. Какво искам аз? Това е много по-труден въпрос, отколкото изглежда. Защото когато сме свикнали постоянно да наблюдаваме другите, понякога губим връзка със собственото си желание. Може да приемем покана, защото „трябва“. Да купим нещо, защото всички го имат. Да започнем поредното занимание, защото изглежда полезно. Да отидем някъде, защото „ще е грехота да пропуснем“. И в един момент да се окажем с препълнен календар и празно усещане за удовлетворение.

Не всяка възможност е наша възможност

Това е едно от важните неща, които JOMO може да ни помогне да видим. Фактът, че нещо е възможно, не означава, че трябва да го направим. Фактът, че някой друг го прави, не означава, че трябва да го правим и ние. Фактът, че можем да бъдем навсякъде, не означава, че трябва да бъдем навсякъде.

Понякога зрелият избор не е:

„Кое още мога да добавя?“

А:

„От какво мога да се откажа?“

Радостта да пропуснеш

Представете си петък вечер. Получавате покана. Преди бихте се съгласили автоматично. Защото: „Ами ако стане нещо интересно?“ Този път обаче сте уморени. И вместо да тръгнете, оставате вкъщи. Няма снимки. Няма истории. Няма какво да разкажете на следващия ден. Но има спокойствие и чаша чай, книга и разговор. Тишина. И няма нужда да доказвате, че вечерта ви е била достатъчно интересна.

Това също е живот.

JOMO не е бягство от хората

Тук има една важна граница. JOMO не бива да се превръща в красиво име на изолацията.

Има разлика между:

„Избирам да остана сам, защото това ми носи спокойствие.“

и

„Избягвам хората, защото се страхувам от близост, отхвърляне или разочарование.“

Първото може да бъде здравословна потребност от пространство. Второто може да бъде знак, че зад отдръпването стои не избор, а страх. Затова JOMO не е просто да казваме „не“. Важно е да знаем защо казваме „не“.

Да не бъдем онлайн през цялото време

Една от най-видимите прояви на JOMO е отношението ни към дигиталния свят. Не е необходимо да знаем какво се случва във всеки момент. Не е необходимо да отговаряме веднага. Не е необходимо да следим всяка новина, всяка публикация и всяко събитие. Понякога е достатъчно да оставим телефона. Не защото светът е станал по-малко интересен. А защото нашето собствено преживяване също заслужава внимание.

Какво се случва, когато престанем да се страхуваме, че изпускаме?

Започваме да присъстваме повече в разговора, в храненето, разходката, почивката. В срещата с близък човек. В самотата, настоящия момент. Защото вниманието е ограничен ресурс. Когато непрекъснато го изпращаме към това, което се случва някъде другаде, остава по-малко за това, което се случва пред нас. JOMO не ни учи да изпуснем живота. Понякога ни помага да се върнем в него.

Да можеш да кажеш „не“ без да се обясняваш прекалено

Има хора, за които най-трудната част от избора е не самото „не“, а чувството за вина след него. Ще се обидят. Ще си помислят нещо. Трябваше да отида. Може би пропускам възможност. Тогава едно обикновено „не“ се превръща в дълго вътрешно обяснение.

JOMO може да бъде и малка крачка към друга позиция:

„Не мога да участвам във всичко. И това е нормално.“

Не всяко „не“ е отхвърляне. Понякога то е начин да кажем „да“ на нещо друго. На почивката, семейството, собственото време, тишината. На себе си.

JOMO и изборът на собствения живот

Може би най-дълбокият смисъл на JOMO не е в това да пропускаме събития. А в това да приемем, че не можем да живеем всички възможни животи. Всеки избор затваря някои врати. Ако изберем един път, няма да изживеем останалите. И това понякога боли. Но зрелостта не е да намерим начин да имаме всичко.

Тя е да можем да кажем:

„Това избрах. И ще присъствам в избора си.“

Това е много различно от примирението.

Примирението казва:

„Няма значение.“

JOMO казва:

„Има значение. Затова избирам.“

Може би не изпускаме живота. Може би най-после го живеем.

Не е необходимо да бъдем навсякъде, да знаем всичко. Не е необходимо да преживяваме всичко, което преживяват другите и всеки момент от живота ни да бъде интересен за някой друг.

Понякога един от най-ценните избори е да изключим шума и да чуем собствения си отговор на въпроса:

„Какво искам аз сега?“

Може би отговорът ще бъде:

„Искам да изляза.“

Може би:

„Искам да бъда с хора.“

А може би:

„Искам да остана вкъщи.“

И трите са напълно човешки.

Защото JOMO не е радостта да пропускаме живота. Това е радостта да избираме кой живот искаме да присъстваме в него.

Когато „не“ не е достатъчно лесно

Ако усещането, че трябва да участваме във всичко, да сме на разположение или постоянно да следим какво правят другите, носи напрежение, тревожност или неудовлетворение, разговорът с психолог може да помогне. Понякога зад невъзможността да кажем „не“ стои страх от отхвърляне. Понякога – нужда от одобрение.  Убеждението, че трябва да бъдем полезни, интересни или постоянно активни, за да имаме стойност. А понякога просто сме забравили какво е да бъдем със себе си, без да бързаме към следващото нещо.

Ако искаш да научиш повече за психологическите консултации, разгледай страницата „За мен“.

Тогава въпросът не е:

„Как да пропускам повече?“

А:

„Как да избирам по-свободно?“